Една от най-дразнещите прояви на вандализъм е драскането на безсмислици по стените. Това хулиганство няма нищо общо с т.нар. стрийт арт. Това е просто проява на пълна безотговорност от страна на младежи, на които явно им липсват всякаква фантазия и култура, затова демонстрират присъствието си на този свят по този крайно просташки начин.

Бунт? Недоволство срещу обществото и неговата несправедливост?

Уви, не…

Това си е просто избиване на комплекси и отчаян вик за внимание, подхождаш по-скоро на разглезени деца, отколкото на хора с позиция, каквито драскачите често претендират да са… Като „бунтовника“, оставил грозния си подпис на тези стена.

Обидните неща в случая са поне две – първо, думата „бунтовник“ в българския език има специален ореол още от епохата на Възраждането. И е крайно нелепо един глупав хулиган да се опитва да се окичи с този прякор… А за латиницата – по-добре да не говорим толкова скоро след 24 май!

Второ, стената, на която той е оставил грозния си „таг“, е сравнително нова. Собствениците на жилището са се постарали не само да подобрят жизнената си среда отвътре, но да направят дома си по-приветлив и отвън… Но напразно!

Вярно е, този случай сигурно не е най-драстичната проява на вандализъм, която виждаме всеки ден по улиците на българските градове. На ден драсканиците се увеличават във всеки един от тях със стотици.

А заловените хулигани са единици.

Разбира се, покриването на щетите си остават за хората, които искат да живеят в по-хубава и приветлива среда. Те нямат избор.

А най-идиотското е, че ако хванат и шамаросат някой подобен „бунтовник“ (което е най-естествената реакция), най-вероятно ще си имат работа с полицията. Същата полиция, която безучастно вдига рамене, ако някой ѝ се оплаче от драскачите по стените.