ИПИ: Управляващите демонстрират желание за безконтролно харчене

Новини

www.expert.bg

Последните три години се отличават с висок икономически растеж и намаляващи бюджетни излишъци, но управляващите продължават да планират бюджетни дефицити. Това противоречи както на логиката за водене на устойчива фискална политика, така и на препоръките на ЕК – излишъци при растеж на икономиката и дефицити при спад. Изводът бе направен от експертите от Института за пазарна икономика, които представиха своя традиционен алтернативен бюджет.

Според тях макроикономическите допускания в бюджет 2019 са прекалено оптимистични, като се имат предвид прогнозите за забавяне на европейската и българската икономики.

„Дори и оптимизмът на МФ за икономиката да се оправдае, залагането на дефицит при очаквания за близо 4% реален растеж на икономиката е меко казано неразумно и демонстрира ясно желание за дискреционно (т.е. непрозрачно и безконтролно) харчене в края на годината. И в двата варианта – риск от забавяне на растежа или пък висок ръст на икономиката – добрата политика би следвало да бъде залагането на излишък в бюджета. При неблагоприятен обрат излишъкът работи като буфер срещу прекомерен дефицит, а при благоприятен сценарий излишъкът е фискално отговорната цел“, посочват икономистите.

Консолидираните разходи през 2019 г. са заложени в размер на 44,5 млрд. лв., което е с 5,9 млрд. лв. повече от очакваното изпълнение през текущата 2018 г. В това отношение проектобюджетът е своеобразно продължение на предходния – очакваното изпълнение през тази година е с 4,1 млрд. лв. повече от изпълнението на бюджета през 2017 г. Напомпването на публичните разходи с близо 10 млрд. лв. само за две години е опасно и се разминава с реалностите на макроикомическата рамка. Прекомерното раздуване на текущите разходи в наглед добрата година (официалните очаквания за 2019 г.) може да изиграе много лоша шега при влошаване на икономическите процеси.

Основни акценти от Алтернативния бюджет на ИПИ

– Обръщане на негативните тенденции в данъчната политика чрез ограничаване на дискреционните приходни мерки на правителството и реални стъпки за намалението на данъчно-осигурителното бреме, в т.ч. чрез премахване на някои данъци – например облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните премии;

– Запазване на покачването на заплатите в публичния сектор, в т.ч. заплатите на педагогическия персонал, но и сериозна оптимизация на администрацията – през последните три години липсват каквито и да е мерки за свиване на публичния сектор;

– Реални осигурителни промени, които да дадат повече избор на хората в пенсионното и здравно осигуряване чрез прехвърляне на вноски към частните пенсионни фондове и разбиване на монопола на НЗОК;

Свиване на преразпределението през бюджета, мерки за финансова децентрализация и планиране на излишък, който да направи бюджета антицикличен.

Алтернативната на ИПИ не предлага драконовски мерки в разходната част – реално предвидените разходи в алтернативния бюджет за 2019 г. не са по-ниски спрямо тези на правителството за 2018 г. Не е пипнато нито едно социално плащане, в т.ч. пенсии, помощи и т.н. Бюджетът е реформиран там, където е най-неефективен – в раздутата администрация и издръжка, субсидиите към определени сектори и дискреционните капиталови разходи в края на годината, уточняват от ИПИ.

Преразпределението в Алтернативния бюджет на ИПИ е в рамките на 35% от БВП, като се планира и излишък в размер на 923 млн. лв. Наред с намалението на данъчно-осигурителното бреме и повечето избор в осигурителните системи, алтернативата на ИПИ предвижда и реални стъпки за финансова децентрализация чрез пренасочването на приходите от 2 процентни пункта от подоходното облагане към общините.

Здравеопазването като приоритет

Здравната система е във фокусa на обществените дебати през последните години, но правителството все още не е представило ясна визия за бъдещето на сектора. Правят се единствено козметични промени, които водят до централизиране на вземаните решения, липса на предвидимост и липса на резултати. Може би основната причина за това е, че политиките в сектора не се основават на доказателства (т.нар. evidence-based policy), а са отговор на натиск от една или друга обществена група.

Един от най-ярките примери e мантрата, че разходите за здравеопазване в България са твърде ниски и трябва да се увеличат. Представени в стандарт на покупателна способност (purchasing power standard) доходът на човек от населението е 47% от средния за ЕС, докато разходите за здравеопазване като дял от БВП са близо 93% от средните за ЕС. С други думи при половината от средния доход за ЕС България има близо до средния за ЕС разход за здравеопазване, т.е. няма как системата да е недофинансирана, поне спрямо общата картина в ЕС.

Предложенията на ИПИ за реформиране на здравеопазването се основават на добрите практики по света и включват:

Поставяне на пациента в центъра на системата чрез осигуряване на възможност за избор, достъпност до навременни и качествени услуги и прозрачност както при здравното осигуряване, така и при доставянето на здравни стоки и услуги.

– За да може пациентът да има избор, е необходимо да се създаде пазар (какъвто в момента липсва) както при здравното осигуряване, така и при доставянето на здравни стоки и услуги.

– За да се осигури безпроблемната работа на такава система е необходима работеща информационна система, която да обслужва създадения пазар в сектора, а не държавната администрация.

– Ролята на държавата да се ограничи единствено до създаване на рамка за конкуренцията в сектора и съблюдаване на спазването ѝ.

– Може би едно от най-важните неща, които се наблюдават в добре работещите здравни системи, е намирането на баланс между ефективността и ефикасността на системата.

Прибързаните действия в сектора винаги се оправдават с добри намерения, но резултатите от тях са или запазване на статуквото, или влошаване на работата в сектора поради допълнителното напрежение и несигурност. Реформите следва да се основават на доказателства, да са добре обмислени и да получат широка подкрепа, тъй като изискват години наред последователни усилия, посочват икономистите.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Новини
Чуждестранните работници в България са се увеличили двойно

www.expert.bg Има над два пъти увеличение на броя на чуждите работници в България от началото на годината до края на месец октомври в сравнение със същия период на 2017 г. Това сочи справка на Агенцията по заетостта, изготвена за националното радио. От началото годината е даден достъп до пазара на …

Новини
Летище инсталира врати с големи дупки, за да побере Airbus A380

profit.bg Pixabay/Instagram Едно от най-натоварените летища в Европа инсталира странни поръчкови врати на хангарите си, за да поберат най-големия пътнически самолет в света. Помещенията за самолетите вече разполагат със специални врати с голяма дупка в средата, така че да могат да се затварят около Airbus A380, оставяйки опашната му перка …

Новини
Koи ca пeттe нaй-изнacяни гpyпи cтoĸи oт Бългapия oт нaчaлoтo нa 2018-a?

money.bg Mинaлaтa 2017 гoдинa бeшe peĸopднa зa изнoca нa Бългapия, ĸaтo зa тoзи пepиoд eĸcпopтът нa cтpaнaтa бeшe нa cтoйнocт oт нaд 52,2 милиapдa лeвa или нa пoвeчe oт 26,6 милиapдa eвpo. Cпopeд изчиcлeниятa нa Haциoнaлния иcтopичecĸи инcтитyт (HCИ) тoвa бeшe гoдишнo yвeличeниe c 10,7%. Πpeз нacтoящaтa гoдинa изнocът oтнoвo …

Inline
Inline