От началото на 2018 година държавата е платила от бюджета си платил цели 371 млн. лева за лихви по различни държавни заеми. Това става ясно от данните на Министерството на финансите към 31 март, цитирани от в. „Сега“, цитиран от Аctualno.com. Според изчисленията, цитирани от вестника, това прави по над 120 млн. лева от парите на данъкоплатците месечно. За сравнение – всички приходи от мита и митнически такси, които държавата очаква да получи за цялата 2018 година, са 190 млн. лева. А България е сред отличниците в ЕС по ниска задлъжнялост, но дори сумите, които отиват само за лихви, са впечатляващо големи.
Лихвените плащания са големи, но още по-големи са вноските по самите задължения на държавата. За трите месеца от началото на годината Министерството на финансите е погасило над милиард по вътрешни заеми – 1,02 млрд. лева по държавни ценни книжа, емитирани за финансиране на бюджетния дефицит. Други 31,7 млн. лева са платени по стари ДЦК, пуснати за финансиране на структурната реформа. Вноските по задължения към външни кредитори са по-малки. Правителството е изплатило и 32 млн. лева на Германия по старо двустранно споразумение в рамките на Парижкия клуб. На Световната банка сме издължили 19.7 млн. лева, а по държавни инвестиционни заеми (МФ не уточнява кои са те) са погасени 13.5 млн. лева.
Информацията на финансовото министерство за изпълнението на бюджета за първото тримесечие разкрива, че за поредна година капиталовите разходи изостават драматично. За първите три месеца държавата е инвестирала едва 132,9 млн. лева, което е 5,6% от плана за годината. Това означава, че средствата, планирани за важни проекти, просто не се оползотворяват. Подобно изоставане имаше и в предните две години, като една от причините е, че закъснява усвояването на еврофондовете. Когато се изпълняват проекти със средства от ЕС, държавата задължително участва с процент съфинансиране. Данните за капиталовложенията за първото тримесечие на 2018 година подсказват, че България все още не може да набере скорост с усвояването на европарите от „новия“ програмен период 2014 – 2020 година, който всъщност вече е във втората си половина.
Инвестициите на държавата – под 133 млн. лева, изглеждат още по-невзрачни на фона на субсидиите, които бюджетът раздава. Разходите за помощи за първите три месеца са 189,6 млн. лева. Най-големият получател на субсидии е държавният холдинг БДЖ и по-точно дъщерното му дружество БДЖ – „Пътнически превози“, на което са преведени 43,6 млн. лева. Парите се дават, защото влаковете возят с привилегии редица категории пътници – пенсионери, полицаи, военни, учещи, служители на железниците и техните половинки – и се налага хазната да доплаща разликата до редовната цена на билетите. Получател на едра субсидия е и другото голямо държавно жп предприятие – Националната компания „Железопътна инфраструктура“. Сумата е 38 млн. лева. 8,6 млн. лева са отишли за „Български пощи“, още едно държавно предприятие, което играе „социални функции“, тъй като поддържа губещи клонове и праща пощальони и в малки селища. 49 млн. лева са субсидиите, които е изплатил Фонд „Земеделие“.
