Едно дете на България описа мечтата си и спечели награда. Възрастните обаче скокнаха: Абсурд е, това не е писано от дете!

илюстрация: Николай Петров (16 г.) Школа по изкуства, Добрич, 2015 г.

Второкласникът Йоан Костов спечели голямата награда – поредица от книги, в конкурса „Писмо до мен след 10 години“, организиран от фестивала „ВарнаЛит“ 2018, който се проведе тези дни в морския град с участието на български и световни литературни знаменитости. Разказът на Йоан обра много овации, след като беше публикуван в електронното издание Moreto.net.
Появиха се обаче и отрицателни коментари и дори обвинения – според мнозина, колкото и да е талантливо едно дете на 8-9 години, то не е способно да напише такъв текст. Съвсем по нашенски, заваляха упреци, че родителите твърде много са „помагали“ на Йоан да разкаже мечтите си.
Дали вече не вярваме в таланта на децата на България и че той може да изключителен?
Или пък опитът ни е научил, че за някои твърде амбициозни родители заобикалянето на правилата е станало нещо нормално, само и само техните деца да изпъкнат?
Всеки може сам да прецени.
Без да даваме превес на нито една от двете тези, публикуваме наградения текст на Йоан Костов:

След 10 г. ще съм на много важна възраст, защото ще съм пълнолетен, самостоятелен (ако съм отговорен), ще мога да карам кола и няма да слушам мама и татко. Не мисля да пуша, защото пушенето е много вредно, дробовете почерняват, почваш да кашляш и накрая дори името си не можеш да кажеш. На 18 г. няма да съм ученик, може да съм студент, но може и да не съм и мисля да заживея на село. Ние село нямаме, живеем в апартамент, а вътрешният ни двор за нищо не става. Много пъти съм ходил на гости в с. Геша, там имаме приятели – Тео, Ели и Стоян. Отсядаме при леля Живка, която живее сама и направо се чуди какво да прави с всичките стаи. Къщата й е много стара и скърца, а банята има прозорче към двора и е много красиво. Само през зимата е студено, докато се къпеш, затова гледаш бързо и после си спомняш. През зимата там падат такива снегове, че Тео дори не ходи на училище във Велико Търново.

Леля Живка има куче – Пантелей. И аз искам куче, обаче мама не дава, изморена е от чистене и от гледане на животни преди мен. Усещам, че скоро няма да си почине. Една баба, съседка на леля Живка, има златен зъб. И аз искам златен зъб. Ако имаш златни зъби, няма нужда да ги миеш, но не знам защо е така.

Мечтата ми е да живея в далечно село, в планината, да имам къща до гората и огромен двор, направо няколко километра да е. Ще си гледам животни там, ще имам 5 външни кучета, прасе, овца, кокошка и крава. Мама казва, че храната е много важна, затова все готви и прави домашно кисело мляко. Аз също ще се науча да квася и постоянно ще пия айрян. Ще имам кон за разходки, но и голям джип – с него ще возя приятелите. Ще си лежа на тревата на двора като на пикник, ще гледам небето и няма да бързам за нищо. Вътре в къщата непременно ще имам котка, бяла мишка в клетка и фейско куче. Фейските кучета са малки, удобни за вкъщи, порода немски шпиц. Те са специални и издръжливи, дори имат по-големи братовчеди и могат да оцелеят в планината. Познавам един шпиц, казва се Фея и затова им казвам фейски.

Мисля да работя нещо на компютър, като татко. Той е програмист и може да работи навсякъде, което е много удобно. Освен това ще правя зехтин. В България няма маслини, затова ще ги купувам от Гърция, ще ги пренасям в бъчви с коне или магарета, ще правя най-хубавия зехтин и ще го продавам. Обещал съм на много хора да им давам от него, на мама и татко – по 2 литра месечно, на баба, на леля и чичо също, ако още са живи. На доста приятели съм обещал, така че ще трябва здравата да работя.

През зимата ще паля камината, ще си стоя у нас и ще посрещам гости. Ако имам интернет и телевизия, те въобще няма да искат да си тръгват, ще играем компютърни игри, ще се забавляваме и ще си говорим.

Толкова искам да живея в тази моя къща, че не знам как ще издържа още 10 години. Това ми е мечтата засега, а ако реша нещо друго, пак ще ви пиша.