Дърветата нямат чувства, но хората имат: Ето как една сеч без обяснение остави болезнен спомен
- By : Vihrogon
- Категория: Блиц Новини
Дърветата растат бавно, години са нужни, за да порасне фиданката, да се разклони и да почне да хвърля сянка, под която да играят децата. И всичко това става с грижата на хората. Казват, че ако не засадиш поне едно дърво през живота си, значи си живял напразно. И всяко дърво носи със себе си история, спомени…
А какво да кажем, когато някой (да речем от общината, така става най-често) реши, че дървото пречи и реши да го отсече? Всъщност, каквото и да кажем, може би няма да е по-силно от това, което написа една жена от Видин.
Ето нейните думи:
„Какво бихте казали за това, да дойдат и да срежат уж два клона… и в крайна сметка – цялото дърво? Дърво здраво, право, стабилно. Дърво на никого не пречещо, правещо сянка.
Децата играеха под него. Решил някой си, че трябва да се махне, без да има разрешение от хората на входа и на блока…
Дойдоха деца, гледат и се чудят какво става и ги питат: „Защо режете дървото?“
Това дърво са го садили моят баща и домоуправителят. Това е моето детство, на моите деца, красиво дърво и стабилно. Аз и моите деца не можахме да го спасим.
Разболяхме се, душата и сърцето ме болят.
Това е… само рушим, а нищо не оправяме.“
О, СЪЖАЛЯЩЕСТВАВАМ ЗА ТОВА ДЪРВО И ЗА ХИЛЯДИТЕ, КОИТО БЕЗМОЗЪЧНИТЕ СЪЩЕСТВА ОТСИЧАТ БЕЗМИЛОСТНО И НЕ ЗНАЯТ, ЧЕ ВСЕ ЕДНО Е ДА УБИЕШ ЧОВЕК. НЯМА ПО-ТЪЖНО НЕЩО ОТ ОТСЕЧЕНО ДЪРВО. ИЗЧЕЗВА СЯНКАТА, ИЗЧЕЗВА СТАБИЛНОСТТА НА ПОЧВАТА, ИЗЧЕЗВА ВОДАТА ПОД НЕГО, ИЗЧЕЗВА КИСЛОРОДЪТ, КОЙТО ТОВА ДЪРВО ДАВА, ИЗЧЕЗВАТ КОМАРИТЕ – ОТИВАТ НА ДРУГО, ИЗЧЕЗВА РАДОСТТА ДА ПОГЛЕДНЕШ ЕДНО РАЗКОШНО ДЪРВО И ДА СЕ НАСЛАДИШ НА ГЛЕДКАТА. АМИ – ДА, РЕКВИЕМ ЗА ЕДНО ОТСЕЧЕНО ДЪРВО.
(