„Дойче Веле“: Едните забогатяват, другите обедняват!

Новини
1

Класациите редовно ни припомнят, че България е най-бедната страна в Европейския съюз. Уточнението “в ЕС” тук е много важно, защото то подчертава относителността на понятията за бедност – те зависят от хората, с които се прави сравнението. Хубавото е, че България вече се сравнява с едни от най-богатите. И в резултат от това българите не са доволни от факта, че са по-заможни от кажи-речи 6/7 от останалото човечество, пише „Дойче веле“.

Вярно е, че по повечето измерители, свързани с бедността, България е на последно място в ЕС. Особено неприятно е изоставането ни от Румъния, с която тръгнахме от равни позиции. Но също така е вярно, че през последното десетилетие бедността в България спадна осезаемо.

Основният индикатор на Евростат е “риск от бедност и социално изключване”. През последните десет години за България той е намалял от 46,2% на 32,8%. За сравнение: данните за Румъния към 2018 година отчитат 32,5%, а за Чехия, отличника в целия ЕС – 12,2%.

Другият основен индикатор – за сериозни материални лишения, което е по-остра форма на бедност, също е спаднал: от 41,2% през 2008 година до 20,9% през 2018. Интересното е, че между 2017 и 2018 година имаме голямо подобрение на всички индикатори. Например: само за година нашият индекс за сериозни материални лишения се е свил с около 10 пункта, но сме далеч от отличниците в ЕС (Австрия, Холандия и скандинавските страни), при които материални лишения на практика няма (само около 1-2% от населението влизат в тази категория).

Световната банка дефинира като крайно бедни онези хора, които живеят с под 2 долара на ден потребление. В либералните демокрации (и особено в ЕС) такава бедност почти няма. Днес такава няма включително и в България, макар че бяхме изпаднали в тази група по време на фалита на банковата ни система през 90-те години на миналия век.

В България обаче цъка бомба със закъснител: страната се разделя на две. Едната България забогатява, а другата обеднява все повече. Това развитие крие много опасен потенциал.

Това, което се случи през последните десетилетия в България, с пълно основание може да бъде наречено “европеизация”. Българинът започва да се отнася към бедността все повече като европеец, а не като човек от „втория“ или „третия“ свят:

1) Икономическият и социалният модел на България води до съществено намаляване на относителния дял на хората, които по европейска дефиниция са бедни. Ако тенденциите се запазят, в следващите десетина години можем да очакваме догонване – ако не на отличниците, то поне на средняците в ЕС. Опитът на държави като Словакия и Чехия показва, че Източна Европа може да е първенец в дисциплината „намаляване на бедността“;

2) Българите все повече “страдат” от заболяването на развитите западни демокрации – нарастването на дистанцията между средната класа и най-богатите в обществото. При нас това се случва дори с изпреварващи темпове: българският Джини коефициент – стандартният измерител на неравенството – е около 40 на сто, което е с десетина процента повече от средното за ЕС. В този смисъл усещането за “притисната средна класа” е при нас по-остро, отколкото при други европейци.

loading...

Статията е пълна демагогия и лъжа.
„Световната банка дефинира като крайно бедни онези хора, които живеят с под 2 долара на ден потребление. В либералните демокрации (и особено в ЕС) такава бедност почти няма. Днес такава няма включително и в България, макар че бяхме изпаднали в тази група по време на фалита на банковата ни система през 90-те години на миналия век.“
При 207 лева пенсия, като се махнат парите за данъците, остава почти половината. Ами за лекарства, какво ли ще остане за храна.
Писалият тази статия, с извинение, да си избърше задника с нея.

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Новини
И Румъния може да се върне в надпреварата за завода на „Фолксваген“

Румъния може да се върне в надпреварата за новия завод на германската група „Фолксваген“ (Volkswagen). Това съобщи ръководителят на Румънската асоциация на автомобилните производители (ACAROM) Габриел Сико. „Турция рискува икономически санкции за военната си намеса срещу кюрдите в Сирия. Но страната трябва да се придвижи бързо, за да хване възможността. …

Новини
Учени отгледаха домати на марсианска и лунна почва

Учени от Университета във Вагенинген в Холандия са засадили проби от моделната почва на Марс и Луната с различни култури и са успели да получат реколта. От това следва, че на Марс и Луната ще може да се отглежда не само храна, но и да се получават жизнеспособни семена. Това …

Новини
Директорът на „Deutsche Welle“: Случаят БНР показва какво става, когато политика и журналистика се смесят

„Чухме за скандала в БНР. Това е класически пример, че когато се смесят ролите на журналисти и политици, няма достатъчно добро разделение.“ Това коментира по време на лекция пред студенти генералният директор на „Deutsche Welle“ Петер Лимбург, предаде БГНЕС. „Оттам-нататък на кого му е хрумнала „прекрасната идея“ да уволнява дамата …