К. К. (философ)

Новината за „убийството“ на руския журналист Аркадий Бабченко обиколи света буквално за минути. Към нея старателно беше прикрепено и напомнянето, дългогодишният военен кореспондент е противник на Путин. И естествено, повечето хора събраха две и две и си казаха – ясно, поредният диктатор затри поредният борец за истина и справедливост.

После обаче се оказа, че Бабченко си е жив и здрав. Мнимото му убийство било инсценировка, за да да бъде заловен „терорист“ (задържаният е обвинен точно в това от властите в украинската столица Киев, където се разигра цялата история).

Вчера във социалните мрежи вреше и кипеше по повод „покушението“, всички заклеймяваха Путин, руските порядки за премахване на политическите противници, мракобесието на властта… Докато не стана ясно, че всичко е инсценировка. Тогава и най-яростните гласове млъкнаха.

Защо? Не се ли зарадваха поне малко, че все пък Аркадий Бабченко е жив?

Е, сигурно са се зарадвали, а и успокоили… Но все пак подобна лъжлива игра със смъртта е нередна, грешна и то не само по една причина.

Първо, работата на журналиста е да предава новините. Когато самият той се превърне в новина, когато привлече прожекторите върху себе си, той става друго – пропагандатор, политическа фигура, артист… Всичко друго, но не и журналист.

Второ, само през миналата година в света по време на работа са загинали 65 журналисти, блогъри и медийни сътрудници – не на ужким, а съвсем истински. Инсценировката на Бабченко е гавра с тяхната памет, и той би трябвало добре да разбира това, точно като военен кореспондент.

Трето… Голямата борба на журналистите днес е против фалшивите новини и манипулациите от страна на властта. Най-добре го каза може би външният министър на Белгия Дидие Рейндерс: „Не можем да се борим с фалшивите новини с помощта на други фалшиви новини“.

Да си жив и здрав, Аркадий… И дано си намериш по-подходяща професия от журналистиката.