Въпрос, който ни мъчи всеки ден: Защо ние се съобразяваме с крадливата измет, а не тя със законите?

К.К. (философ)

Да ти разбият стъклото, за да ти задигнат нещо евтино от колата, в България е всекидневие. Всеки шофьор гледа на автомобила си долу-горе като на половин своя собственост. Уж си е твой, но в него не можеш да оставиш нищо ценно, дори и за минута. Направиш ли го – край! Едни учат тази абсурдна истина по трудния начин, други от самото начало приемат компромиса.

А полицията, която трябва да хваща крадците, ни съветва… Съветва ни да пренебрегнем собствения си комфорт и права.

Днес във форума на един от най-четените български сайтове се появи поредния вопъл на читател, който показва колко сме безсилни в подобни случаи. Там гражданин написа следното:

„Моля ви не оставяйте абсолютно нищо в колата си, докато сте извън нея. Чанти, телефони, раници, торби и т.н. са нещо, което привлича измет да ти счупи стъклото и да те ограби. Ако ми се наложи да оставя нещо в колата, винаги го слагам в багажника.

Знам, че не е редно НИЕ да се съобразяваме с ТЯХ, но го препоръчвам с добри намерения, защото всички знаем колко „голяма“ е възможността да ти открият откраднатите вещи, а да не говорим и парите за ново стъкло, ключалка или нещо такова. Хубава седмица на всички.“

Написаното е истина, но защо наистина ние трябва да се съобразяваме с крадците?

Не би ли трябвало тях да ги е страх, че ще ги хванат?

Или че някой собственик може да ги хване в крачка и съвсем логично да ги накаже за посегателството върху собствеността му?

Да, уж и у нас частната собственост е неприкосновена… Но дали е като в някои други страни, или тук всъщност крадецът има повече права от потърпевшия?