pochivka.blitz.bg

Всичко, което знаех за Монако досега, е, че тук се провежда етап от Формула 1. Всъщност, дори не мислех, че това е отделна страна, но реалността е, че населението й е само 32 000 души, пише българин, който наскоро е посетил Монако.

Ето какво още разказва той:

Там е много лесно да се стигне от Ница, трябва да вземете автобус номер 100, който според разписанието си тръгва от площад Гарибалди, казва той.

Цената на билета е само 1,5 евро. Има и други начини да стигнете до Монако от Ница, но те са по-сложни и няма да видите тази красива гледка от прозореца, докато автобусът пътува по крайбрежието. Пристигнах на крайната спирка след 20 минути пътуване. Първото нещо, което ме изненада, беше асансьорът в центъра на града за обикновените пешеходци.

Но когато се издигнаха малко по-високо, ескалаторите на открито ме изненадаха още повече. Никога не се возете на ескалатор с изглед към морето.

Слязох към морето, за да погледна разнообразието от яхти. Тук има много и те са постоянно лакирани до блясък от работниците.

После отидох в стария град, това е най-туристическото място в княжество Монако. Ако се съди по предупредителните табели, из града не е прието да се ходи с бански костюми. На горните части на града ще се наложи да стъпвате на неудобни стъпала, които се изчисляват на минималната стъпка на 5-метров човек.

Старият град се намира на малък парцел земя, който се издига близо до брега, като по този начин предлага прекрасна гледка от всички страни.

Тук горе има оръдия с акуратно подредени снаряди, близо до които всички се снимат. Ограничих се само с гледката на самите оръдия.

Самият стар град е най-вече изпълнен с безкрайни кафенета, магазини за дрехи и сувенири. Цените са малко по-високи, отколкото в Ница, но достъпни.

Но има тихи ъгли, където няма почти никой. Много чисто, добре поддържано, почти цялата растителност е украсена с гирлянди, независимо дали е по Нова година, или просто за красота.

През цялото време пред погледа ти попадат безкрайно количество  яхти.

Междувременно отидохме да се нахраним и успяхме да посрещнем нощта. През нощта Княжеският дворец на Монако изглежда още по-добре. Той не винаги е отворен, дори и за пари, само по време на туристическия сезон. Дворецът, между другото, е разширен по някое време, което може да се види от променящата се архитектура.

Дори през нощта в стария град тукашните национални символи светят прекрасно.

После отидох до казино в Монте Карло. Разбира се, с моя външен вид вероятно никога нямаше да премина дрескода, но въобще не съм фен на хазарта, така че дори не пожелах да опитам. По пътя използвах няколко асансьора, всичките  в града. Преходите между широките пътища са много удобни, всичко е ясно и логично. И тук са вратите на казино в Монте Карло. Наблизо са паркирани няколко скъпи коли, но няма силно движение, всичко е спокойно.

След това попитах охраната къде е автобусът за Ница. Той ни упъти до същия автобус номер 100, който бе паркиран точно зад няколко елитни магазина, направени под формата на свързани куполи.

Автобусът тъкмо се готвеше да поеме и аз имах време да псе кача точно преди заминаването. Вътре на монитора разбрах, че не съм сбъркал.
След 20 минути бях в хотела, но уморен не се разхождам из Ница, а веднага си легнах.