Източник „Профит“

Марио Божилов напуска България преди повече от 25 години, а сега обяснява в различни региони на света как изкуственият интелект помага на големи корпорации да изградят по-добри системи за своите данни.

Фирмата на живеещия в Австралия инженер в момента се е насочила към Югоизточна Азия и арабските страни, като в последните месеци Божилов обикаля между Шри Ланка, Малайзия, Дубай и Сингапур.

Марио пристига в Австралия през 1992 г., като по случайност се озовава в Брисбън, който се превръща в негов дом за следващия повече от четвърт век. „Питаха ни къде искаме да отидем“, разказва той за това как се озовал там.

„Ние първо избрахме Сидни. Те казаха добре, но там не можем да ви помогнем, а в други градове можем да съдействаме за настаняване и с информация. Следващият ни избор беше Мелбърн. Те се съгласиха. Дойде самолетният билет, а на него пише Брисбън. Знаех, че има такъв град, но не знаех, че е в Австралия. Така се озовахме в Брисбън по случайност, но нито за момент не съжалявам, че тези години съм прекарал тук.“

Преди да замине, Божилов завършва електронна техника в МЕИ (Техническия университет) и по специалност е инженер по електроника и автоматика. В България обаче работи за много малък период.

При пристигането си в Австралия той решава, че няма да се захваща с първата възможна работа, а ще чака, докато намери нещо по специалността.

„Това беше възможно, защото социалната система на Австралия беше отлична. Дадоха ни държавни помощи от първия ден, което позволява да не мислиш за оцеляване, а да можеш да си търсиш по-добра работа. При търсенето се оказа, че не е толкова лесно и докато търсих, реших да запиша магистратура. Тя беше по темата за невронни мрежи. Това е 1994 г., когато никой не беше чувал за изкуствен интелект извън академичните среди“, обяснява Марио.

„Аз през цялото време съм се занимавал с анализ на данни, одит и риск. Сега пак основната ми дейност е анализ на данни в областта на риска. Работих на държавна работа известно време. В един момент напуснах и направих фирма за разработки и внедряване на системи за постоянен надзор.”

През 2012 г. Божилов е поканен да преподава в университета „Грифит“ и това го насочва към следващото занимание на компанията му: „Установих, че преподаването ми допада. Водих и курсове за разни организации. Така се насочих към обучение. Сега основната дейност на фирмата ни е именно обучението.“

Компанията се казва Meta Business Systems и е базирана в Австралия, но сега поглежда към Югоизточна Азия и Арабския полуостров, където организира различни семинари.

„Основата насока е дигитална трансформация. Нещата, на които тя се крепи, са изкуственият интелект и анализът на данни, а другият акцент е киберсигурността. Работим с големи организации, държавни учреждения. От наблюденията ми на всички места, на които съм бил, нивото на грамотност по отношение на данните е много ниско навсякъде. Има хора, които разбират, но те са много малко“, обяснява Марио.

„Освен това има голяма пропаст между хората, които знаят как се правят нещата в IT сферата, и хората, които знаят какво трябва да се направи от бизнес страната. Курсовете ни са направени предимно за хората в бизнеса с ръководни функции. Целта ни е да им помогнем да преодолят страха.”

Най-често става дума за вътрешни системи за бази данни. В основата е изкуственият интелект, който вече се използва в някои сфери, но според Божилов ще трябва още доста време да почакаме, преди да се превърне в постоянна част от живота ни.

„Пътят от „лабораторията“ до реалния живот е много дълъг. За момента се използва на много малко места. Не е въпрос само да направиш алгоритъм, това може да е най-лесната част, но да го впишеш в един бизнес процес. В академичните среди се развива, но внедряването му в реалния живот е много бавно. В момента сме на ниво експеримент“.

„Трябва да се образоват хората, защото не става въпрос, че нечия позиция ще бъде застрашена. По-лесните неща може да бъдат оставени да бъдат решавани от изкуствен интелект, а по-сложните от мениджърите. За следващите 20-30 години не виждам да ни настигне изкуственият интелект“, допълва той.

При системите за данни има готов софтуер на основата на изкуствения интелект, който може да се използва, ако компаниите се престрашат да го направят.

“Изкуственият интелект позволява, когато вземеш някакъв набор данни, да можеш да видиш какви са зависимостите. Наподобява работата на нашия мозък. В програмирането трябват точни инструкции, тук те са размити. На този етап изкуственият интелект не може да реши проблеми, които ние не можем да решим“, казва още Марио.

По отношение на изкуствения интелект мнозина имат морални казуси. Например, какви ще бъдат заложените инструкции на самоуправляващите се коли и какво решение ще бъде взето от един компютър, когато трябва да реши дали да предпази шофьора или евентуални жертви на пътя.

Има и редица други елементи, които нарушават личното пространство на индивида.

„В тези алгоритми са вложени нашите предрасъдъци. Има проблеми от етична гледна точка. Може да ти наруши личното пространство чрез нещо съвсем невинно. Например, при използването на интелигентни водомери компанията получава много повече информация от измерването на изразходваната вода. Той може да определи колко пъти си пуснал водата в кухнята, колко пъти си пуснал душа и по кое време. На база на това може да се направи анализ за навиците на определен човек и тази информация да се използва за маркетинг, застраховки…

Тук е въпросът какво ще направят законодателните органи, но те са в доста трудна ситуация, защото за да прокараш един законопроект, ти трябват една-две години, а в това време технологията се е развила“, е мнението на Божилов.

Друг аспект в работата на Марио е киберсигурността. Според него да се предпазиш от нежелани атаки не е толкова трудно, колкото мнозина си мислят: „Ако хората знаят за какво става въпрос с елементарно обучение в рамките на 2 часа, можеш да намалиш проблемите със 70%. Единият е на ниво организация, тези в Австралия и Азия са ок, предполагам и в Европа. Другият е на ниво човек. Там е съвсем различна история.

Пролуката обикновенно е някой човек, който ще кликне на един линк в имейл. Така нареченият метод Phishing – това е един от най-големите проблеми. Навремето бяха груби и нескопосани, на сега са доста по-усъвършенствани. Ако кликнеш на подобен линк, край, ти му отваряш вратата към цялата система.“

Автор: ЕМИЛ ЯНЧЕВ