автор: Димитър Събев, bodil.bg

Наскоро десетгодишната ми дъщеря изрази сериозни притеснения, че един ден еврото щяло да замени лева и нейните левови спестявания в касичката щели да намалеят двойно. Разпитах я и разбрах, че е дочула нещо подобно по телевизията. Колко ли силно трябва да е било внушението, за да остави отпечатък в детския ум? Какво ли са си помислили в същия момент параноичните пенсионери?

В България опасенията по повод въвеждането на общата европейска валута се сгъстяват. Те не са изцяло безпочвени, но нека е ясно, че

страхът от еврото в България обслужва вредни интереси

Те отиват отвъд политическите надлъгвания и дори геополитическите симпатии към САЩ или Русия за сметка на ЕС, като изразяват силно осъзнат класов интерес. Говоренето срещу еврото в България тепърва ще се усилва и има риск населението да бъде подведено. Затова взимам отношение.

Като начало, реалността е, че в България действа валутен борд, който прави хората у нас по-бедни, като ограничава количеството на парите в икономиката. Заради борда цените и заплатите у нас остават ниски. В замяна на това, той предоставя защита срещу зли политици, по-стабилен държавен дълг и някаква преграда срещу инфлацията.

В икономиката съществува зависимост от по-рано избрания път (path dependency). След като веднъж си взел важно – и грешно решение, понякога е по-скъпо да се откажеш от него, отколкото да си плащаш да го следваш. България вече 22 години работи с валутен борд и централната банка е загубила умения за водене на парична политика. Хората са доловили макроикономическите стимули и са спестявали в национална валута. При бъдещите си решения, ние сме зависими от факта, че имаме валутен борд.

Ако оставим намеците на руския премиер Медведев да вържем лева за юана, пред нас съществуват само три възможности: А) запазваме валутния борд и се снишаваме, за да не ни види Франкфурт и да не ни натика насила в еврозоната; Б) премахваме валутния борд, без да влезем в еврото; В) премахваме валутния борд и преминаваме към еврото.

Възможността за „Брекзит без сделка“, която тресе британската политика, е майски ден в сравнение с последиците за България от избор „Б“. С други думи, подкрепям присъединяването на България към еврозоната, тъй като сегашната парична система ощетява страната, а алтернативата да се откажем от валутния борд и сами да управляваме паричното си предлагане, на този етап от политическото и институционално развитие на страната, е по-лошата алтернатива.

Пиша това, след като съм публикувал поне два силно критични анализа на еврозоната. Тя е зачената в тайните офиси на Банката за международни разплащания като острие на неолибералната офанзива през 1970-те: еврозоната – мислят членовете на клуба „Мон Пелерин“ – ще отнеме от правителствата възможността да водят активна политика. Обща валута без общ финансов министър и обща дългова политика е непълноценна. В дългосрочен план еврозоната надали ще се запази в този вид. Тя обединява територии с различно ниво на стопанско развитие и вместо до конвергенция, води до поляризация.

Въпреки всичко това, еврозоната изглежда най-добрият избор за България. Но все пак – почти без дискусии станахме член на НАТО и на ЕС, а за еврото се надига ропот: защо?

Кой е против?

Със сигурност сред противниците на еврото в България е и #КОЙ, т.е. преплелите се като змии в дупка родни партии и банки. След колосалния фалит на КТБ през 2014 г., офшорните мрежи около ПИБ и венецуелските трансфери през Инвестбанк, разкрити от посланика на САЩ преди седмици, е трудно да се оспори, че българската част от финансовата система в България е гнила ябълка. Членството в еврозоната ще насочи прожектори към българските банки и някой важен може да бъде неприятно осветен.

Това е ключов момент, защото освен банките и партиите, КОЙ притежава и медиите. Така че върху публичното мнение ще се оказва силен натиск. В студията ще се канят вдъхващи доверие мастити коментатори, изпълнени с подозрение към Европа. Ще се изтъкват всевъзможни аргументи защо България ще изгуби в еврозоната, включително светлия пример на Унгария и Полша. Далеч може да отиде съпротивата на банкера и политика, който не желае да бъде подложен на повече надзор.

В лагера на сенчестите банки ще се наредят и мнозина индустриалци. За тях еврото е нежелателно, защото ще повиши цената на труда. Още Рикардо е казал, че цената на труда се определя от стойността на средствата за съществуване, приети в дадено общество за насъщни. Ако общото равнище на цените в България се повиши чувствително, ще трябва да се плащат по-високи заплати и печалбите ще намалеят.

Нещо повече: в момента левът е силно подценен. Той се разменя при фиксиран курс спрямо еврото, но с 1.95 лева в България може да се купят много повече неща, отколкото с 1 евро в Германия. Българските индустриалци печелят на два пъти от стегнатия в борда лев: първо, в производството те плащат в лева ниските български заплати, наеми и енергия. Продават в евро в чужбина, след което обменят приходите си за левове в България – където стойността на парите е висока, защото са оскъдни.

Ако България започне да се разплаща с евро, ще бъде отмахнат един валутен параван, а зад него ще се разкрие много боклук. В момента валутният борд прикрива системното подценяване на труда и ресурсите в България. С членството в еврозоната цените на стоките, но и на труда в България ще растат. Някой ще започне да печели малко по-малко. Но много повече хора за пръв път ще се почувстват достойно оценени.

Пазете се: патриоти

Трета група, която не харесва еврото, са патриотите. За някои българският лев е ценност, равностойна на мъжкото хоро на Йордановден. По-просветените стъпват на съдържателната Модерна монетарна теория и заявяват, че икономиката ни ще се оправи, само ако правителството има правото да печата толкова пари, колкото е нужно, като паралелно с това осигури всеобща заетост в публични проекти. Едва ли има нужда да се казва, че ЕЦБ ще попречи на този план.

Политиката, както и икономиката, е изкуство на възможното. В момента нито БНБ, нито политическата класа имат капацитета да приложат на практика модерния монетарен подход. Ако все пак опитаме да се пробваме, преди това трябва да съберем силна армия: „независимостта“ на централните банки е градена с векове и никой няма да остави България да си прави самостоятелни експерименти с печатарската преса.

Мимоходом отбелязвам, че страната ни е теглила 5.5 млрд. евро кредит в чужда валута, а с частния кредит външният дълг на България достига 33 млрд. евро. Дали няма да се окаже, че точно тези, които днес най-силно пропагандират за независима парична политика, са заложили български дълг на къси позиции?

За сведение на патриотите: ако някога бъде въведено у нас, еврото ще е в по-голяма степен българска валута, отколкото левът при валутен борд. Сега срещу всеки лев стои чуждестранен актив. Всяко забогатяване на България се прелива върху страните с „твърда валута“. С еврото, това субсидиране на богатите страни ще отпадне. Паричните потоци ще изразяват единствено конкурентоспособността на българските фирми и политиката на ЕЦБ, в която БНБ на теория ще има някакво участие.

Аргументи против

И все пак: права ли е дъщеря ми да се страхува за своята касичка? Да го кажем така: икономическата безопасност и икономическата динамика са алтернативни блага. Към 31.12.2018 г. депозитите на домакинствата са над 50.5 млрд. лв. С еврото цените ще се повишат и спестяванията ще се обезценят: имаме ли право да ощетяваме толкова хора?

Не са чак толкова много: 80% от спестяванията на домакинствата в банките се намират в 11% от сметките. Около 1 млн. българи държат в банки суми над 10 хил. лв. Останалите 6 млн. са заделили по някой лев, но за тях ползата от засилването на икономическата динамика след премахването на валутния борд ще заличи загубите от инфлацията. Защо да се фокусираш върху твоите 5000 лв. в банката, ако в замяна на 5% годишна обезценка, т.е. 250 лв., месечната ти заплата ще скочи от 800 на 1500 лв.?

Друга често споменавана критика е, че ако влезем в еврозоната, ще станем солидарно отговорни за страните с високи дългове. Да твърдим това означава да вярваме, че Германия е платила сметката на Гърция, което е комично. Също така се подмята, че България в еврозоната ще загуби резервите си от валутния борд, в момента около 25 млрд. евро. Точно напротив: ще получи право да ги ползва. След определена вноска в ЕЦБ, милиарди евро ще бъдат освободени и ще могат да се инвестират за обществено важни каузи – сега тези пари са замразени за неопределено бъдеще.

Еврозоната крие своите рискове и ще нанесе щети на някои бизнеси (като валутните бюра), но предвид сегашната финансова и икономическа траектория на България, тя е най-добрата ни възможност. За да се води независима парична политика е нужен жертвоготовен народ и посветени политици, разчитащи на силни експерти: три неща, които не са в излишък в нашата страна.

Въпросът е дългосрочен, тъй като европейските ни партньори скоро няма да ни пуснат в еврозоната, затваряйки очи за драстичната разлика в цените и икономическата структура. Затова е важно в следващите пет или седем години да не се позволява на тъмни частни и тясно партийни  интереси да подвеждат народа, че е в наш интерес да се откажем от еврото.