България на практика плаща данък „месо и мляко“ на ЕС, като внася всяка година огромно количество месни и млечни продукти, които би могла сама да произведе. Заедно с това страната ни изнася зърно, което се използва за фураж от европейските животновъди за същите животни, които после идват у нас под формата на хранителни стоки. Това посочва в анализа си с изданието „Бодил.бг“ икономистът Димитър Събев. Той търси причините за това нелогично поведение на страната ни. Авторът заедно с това разкрива и доколко са верни твърденията на премиера Бойко Борисов, че в Катар ядат български агнета и пилета. 

Милиард лева за внос на месо

автор: Димитър Събев, „Бодил.бг“

Някога българските чобани изхранвали Цариград с ваклите си стада. Днес българското животновъдство не е в състояние да задоволи дори нуждите на обезлюдяващата страна – и се налага ежегодно да внасяме месо на стойност стотици милиони.

Според данните на UNCTAD – комисията на ООН за търговия и развитие, през 2018 г. в България са внесени месни продукти и живи животни на обща стойност 515 млн. долара. При курс на долара от 1.657 лв. средно за годината, това прави 853 млн. лв.

Тази огромна сума България е заплатила за вносни кренвирши, джолани и пържоли (без да говорим за още 430 млн. лв. внос на мляко, масло и сирена). Действително ли не сме в състояние сами да си ги произведем? Въпросът не би бил важен, ако България беше технологична държава с високи доходи, разположена някъде в далечния север или в тропиците, където мухата цеце сее смърт сред добитъка.

Но България е страна с по-слабо развита индустрия, ограничена покупателна сила – и притежава изобилие от води и плодородни почви. Природните условия за развитие на животновъдство у нас са отлични. Следователно слабите резултати не са закономерни.

Факт е, че от България също и се изнасят меса, колбаси и животни. Но търговският баланс за тези продукти е силно отрицателен – минус 187 млн. долара, или 310 млн. лв. за миналата година. Общо за времето, откакто България членува в ЕС, дефицитът при внос-износа на месо възлиза на 2.5 млрд. долара, с размер на вноса от 5.7 млрд. долара.

Развити аграрни страни    

Членството ни в ЕС не беше споменато произволно. От графиката, обобщаваща периода 1995-2018 г. ясно се вижда, че скокът във вноса на месо идва след 2007 г.

Почти целия внос на месо се осъществява от страни в Европейския съюз. Така например през 2018 г. България е внесла месо, различно от говеждо (т.е. най-вече свинско) на обща стойност 391 млн. долара. От това число, 15 млн. долара са платени на Франция, 44 млн. долара на Германия, 22 млн. долара на Нидерландия, 66 млн. долара на Полша и 109 млн. долара на Испания.

На практика, в лицето на България старите членки на ЕС получиха нов малък – но верен пазар за своите аграрни продукти.

Аграрните субсидии, които се изплащат в ЕС, далеч не са еднакви за „старите“ и „новите“ членки. По-високите субсидии, в допълнение към утвърдените национални политики в подкрепа на този сектор, позволяват на „старите“ да произвеждат месни продукти на по-ниски цени, независимо че цената на труда в „новите“ е по-ниска.

Идеята за свободен пазар на аграрни стоки при различен размер на разпределяните субсидии и различна зрялост на националните секторни политики, обрича широко отворените страни като България на хронични търговски дефицити.

Допълнителен негативен ефект има широкото навлизане на международните търговски вериги на вътрешния пазар. Когато централата на компанията – майка е в Германия, шансът в кренвирша ти да има месо от немски прасета е много по-голям.

Липсващият Катар

Българското общество е наясно с тези негативни тенденции и политиците отдавна се опитват да заглушат надигащото се недоволство с обещания за огромни сделки. Бойко Борисов на няколко пъти през годините пълни медиите с новини как приятелите ни в Катар са сложили масата за българските агнета и пилета.

Данните на UNCTAD показват, че от България за Катар действително се изнася месо, но на обща стойност под 1 млн. долара – обеми, които надали заслужават коментар. Всъщност най-верни купувачи на българската месна продукция са съседите ни на Балканите: Турция, Гърция, Румъния, Сърбия, дори Албания.

Неспособна да стъпи на далечните пазари и да се противопостави на европейския внос, всяка година България плаща на ЕС данък „месо и мляко“ от близо половин милиард лева. Какво значение, че изнасяме зърно за милиарди, щом то служи за фураж на европейските животни, които после внасяме на далеч по-високи цени от зърното?

Цялата статия четете тук.