Според юристът няма нито едно доказателство в подкрепа на появилите се обвинения за „източване“ на образователната система през Закона за достъп но информация

Директори на училища у нас организираха подписка с, с която поискаха Закона за достъп до обществена информация да бъде променен. Според тях граждани злоупотребявали със закона и по думите им „източвали“ образователната система чрез съдебни дела, заведени след отказ за предоставяне на исканата информация.

Инициаторите на подписката твърдят, че съществувала практика писмата с искания за информация да се изпращат в училищата в почивните и ваканционни дни. Така неволно се получавал мълчалив отказ, който водел до търсене на същата информация по съдебен път.

„Подписката се организира, за да се избегне злоупотреба с практика, която по принцип е много полезна,казва инициаторът на подписката Никола Колев, директор на училището в с. Паталеница, Пазарджишко. Надеждата е законодателят да обърне внимание на тези сигнали и да се намери начин наистина Законът за достъп до обществена информация да изиграе своята позитивна роля, а не да бъде използван за нечисти цели“.

Подписката се подкрепя от Съюза на работодателите в системата на народната просвета и ще обхваща цялата страна.

„За 2018 и 2019 г. има 49 съдебни дела в административните съдилища срещу откази на училища, като 41 от тях са били решени през тази година, каза днес в предаването „Преди всички“ на БНР Александър Кашъмов – ръководител на правния екип на Програма „Достъп до информация“.

По нито едно от делата не са присъдени адвокатски разноски нито в полза на училищата, нито против училищата, каза още той. Източване на системата няма.

Според Кашъмов през 2018 г. има решени общо 8 дела по откази на училища и детски градини. По 4 от тях са присъдени разноски в полза на училищата, а по 2 дела са присъдени разноски в полза на заявителите, обясни още той.

По информация на Програма „Достъп до информация“ в област Пазарджик, откъдето идва искането за законодателни промени, никога не е имало дело за отказ на училище да предостави обществена информация.

„През всичките години има 28 дела в административния съд в Пазарджик срещу откази, но те не са на училища, каза още днес Александър Кашъмов. Ние не констатираме никакви практики на злоупотреба

със Закона за достъп до информация. По отношение на присъжданията на разноски по такива дела ние сме алармирали, но в обратна посока. Тогава заявителите, в това число журналисти, бяха осъждани от страна на министерства и други институции да плащат за това, че са поискали в полза на обществото информация, но тя не им е била дадена. Тази практика в последните години поутихна. Съдилищата прилагат правилно закона“, каза Александър Кашъмов.

Според него през 2018 г. законът е бил орязан драстично, а сега – в предизборна ситуация – точно когато обществото най-много се нуждае от информация за това, което институциите правят в наш интерес, е много опасно да се подемат инициативи за промяна на закона, които не са основани на факти.

„Кой има интерес от такива инициативи?, попита днес Александър Кашъмов. Такъв интерес винаги имат управляващите. Проблемът е при министерствата, които отказват. Управлението е това, което има интерес да крие информацията. Това, което се оказва в България, е, че когато ръководителят на правната комисия, която оряза закона и лиши от защита на правото на достъп до информация българския гражданин, за награда беше направен министър“.

Кашъмов каза още, че у нас всеки държавен служител, срещу когото е подаден сигнал за корупция, може да води дело за вреди срещу подателя. Според него точно по тази причина у нас няма реален механизъм за борба с корупцията.

„Дано Европейският съюз създаде законодателство, което явно ние само по пътя на принудата успяваме да създаваме при нас“, каза още Александър Кашъмов.